продължава или как се спира автобус на спирка.
По неволя наблюдавам и както виждате съвестно отразявам как върви работата по Цариградско шосе - бавно, но славно. Ето, на, сутринта имаше двама, който ръчкаха нещо с лопати в ранни зори - всъщност, като за тази дейност никак не ранни. Но, определено не работят нощем - както съм чувала, че правят хората по света. Но у нас?
Просто го маркирам:)
Та, хубаво ремонт - ремонт - похвално:) движението ще стане по-приятно и по-уредено... да не повярваш.
Сменили са маршрутите на градския транспорт - налага се, безспорно.
Но, защо поне като ще раздавате пари за свършена дейност не сложат по някой на спирките да напътства народа, за да няма излишни стълпотворения.
Примерно снощи на спирка Орлов мост нямаше никакво видимо обозначение за овците пешаци къде е спирката. По български като видиш повече от 20 човека струпани на едно място и зяпат очаквателно, логично е да си помислиш, че това е спирка - да ама не, това са заблудените с напразни очаквания. При първите два автобуса, който минават след пет десет минути и отпрашват с подсмихващи се шофьори народа разбира, че е измамен и почва да се оглежда ядно. В крайна сметка плъзва мълва, че спирката всъщност е на завоя на светофара.
Безспорно гениален избор, на някой ултра тъп малоумник, но верно на дървото има бележка - временна спирка.
Щом е така, започваме да кибичим и да чакаме следващите автобуси, като току що сме изпуснали предишните. Задръстването е елемент от пейзажа - няма защо да се коментира.
След известно време минава следващия транш автобуси, но забележете вълната е зелена, а според указанията има спирка и те трябва да спрат - мислите ли, че спират - не, разбира се. Първите два запрашват директно - кво ще им направят. Докато запишеш номера, пък ако някой си е играл да се оплаква - само си хаби импулсите и гласните струни - по-добре да намери едно дърво в парка и да му се оплаче он всичко дето го мъчи, по-добре ще бъде изслушан - гаранция.
И, нали сме гледали филми - вземам инициативата в свои ръце на третия автобус - не правете никога като мен.
Скачам на платното и му соча табелката. Спря на има няма 30 сантиметра, щото явно не му се щеше да лежи в затвора щото има луди, които все пак искат да има някаква справедливост в тоя свят.
Отваря вратите - и го питам - защо не спряхте? 
И той взе да ми се оправдава, че щял да спре - щал ама друг път, ако не го бях спряла... а разни дебели лелки - може и да не бяха дебели де, беше толкова бутаница, че не ги видях, ама обикновено са такива, седнали удобно и почват - ама не го изнервяйте. Бе, има ли ред в тая държава или няма?

Та това беше една мила родна картинка по Цариградско шосе. Довечера сигурно ще е същото, ама няма да се жертвам всеки ден, аман вече.