Нещо ме сърби клавиатурата за пътеписи. Ще ми се да описвам красиви местности, старинна архитектура, усмихнати крокодили и безбрежни морски ширини, но уви паднала ми се е великата чест да описвам калните улици. Та ето едно велико разнообразие в сивия делник – посещението на Пирогов. Аз за тоз чичко професионалист нищо лошо не мога да кажа – само да благодаря. Ама престоя си е колоритен и не може да не се разкаже.

Втора операция на детето. Уж, лека, лека, ама ако всяка година се повтаря, просто ужасТ. Та вече веднъж сме били там, всичко е мило, родно, познато. Преди се чудех защо те хвърлят в една стая и никой не ти обръща внимание – сега това смятам, че е в реда на нещата. Влизам в положението на лекарите, сестрите и прочие – нямат персонал, нямат пари, нямат... нерви. Една сестра някъде към 50 разправя като бях млада плачех за децата, ама вече свикнах. Та явно се свиква... аз за сестра не ставам поне това е ясно. През цялото време на престоя и предишния и тоя път ме цепи яко глава и не можах да мигна. Дете се отвие скачам, някое легло скръцне и аз се ужасявам, че някой ще падне от леглото.

На някое му е лошо – ставам. Десет годишните хубавици си бяха сами в болницата и бяха като малки дами – телефоните, женските списания – сладурки.

Но иначе дечица – къде мине доктор, сестра, санитарка все го питат кога ще си ходят и каквито се сетят въпроси, само и само да задържат малко внимание и върху себе си. Ама на кой му се занимава с тях. Една сестра казва – ами ето взимай си системата и си тръгвай, кой те спира. И наистина никой не те спира да влезеш и излезеш в отделението. За което аз бях супер доволна, защото можех да изляза до аптеката или магазина по всяко време, но... ако детето ми трябва да е само там... бая ще ме е страх. Не да ви шашкам – ама аз като клюкарчетата в класJ но родителите да си имат едно на ум. Ако някой злонамерен иска да влезе може да го стори по всяко време, също ако някое дете иска да избяга – няма проблеми. Дори ми разказваха как някакви девойчето, които още не били оперирани си хванали шапките и след осем часа вечерта отишли на купон. Никой не го е грижа дали са там и никой няма да забележи, ако няма да ти се правят манипулации – като да ти включват система в 22 ч. Ноо то ако си опрял до там не можеш да станеш от леглото, камо ли да ходиш на купон. Та отишли си наште на купон, на сутринта се върнали по живо, по здраво – легнали си кротко в леглата, ама им зле на децата – болни са... повръщат... лошо им. Познайте от какво? Лекарите обаче не познали?

Ставах по сто пъти през нощта /там се спи на леглото на детето, ако е малко е не е омотано със системи и не е оперирано вече/. Ако е по-голямо климаш глава на един стол или вампирясваш. Или не стоиш там. Всъщност при по-сериозните операции как да не стоиш, като знаеш, че болния водя не може да си вземе сам. Но Пироговци ултра умно са го измислили хем си вкарват санитарки или как трябва да се казват хората, които се грижат за комфорта на болните – да ги заведат до тоалетна, да им дадат ядене, подлога да донесат – да окажат първа помощ. Не знам дали има българска дума, защото няма такъв тип персонал. Та Пирогов са го измислили – родителит могат да придружат децата си и Слава Богу, така хем се решава проблема с персонала – детето получава най-добрата болногледачка – майка си, хем тя си плаща, за да стой там. И предишния път се възмутих, че ми искаха пари, пък не ми дадоха никва бележка затова – но сега след две години видях нови шкафчета, нови завивки, чаршафчета и хората казват – ето това са от вашите пари. И аз се радвам – че ето на и аз съм допринесла нещо за добруването на света. Вярвам им и пак си плащам. Това е за благото на децата. Та ако ходите да не се учудвате. Чаршафчетата са им ценни имам чувството, че по-ценни от децата, защото докато бях там минаваха по три пъти на ден да питат колко възглавници и чаршафи има, че чак се озадачих, защо толко съвестно ги броят.
след малко ще продължа:)

 

питаш дъщеря ми кой ти е най-лошия спомен, тя отговаря автоматично-когато лежах в Пирогов и отгоре ми лазеха хлебарки.
Бързо оздравяване!

и повече да не ви се налага да влизате в която и да е болница!

За щастие детето е вече добре, но аз сериозно се притеснявам все още защото вече два пъти е опериран от херния и явно има слаби коремни стени. Ако се окаже, че през няколко години все ще има проблеми е кошмар. Лекарите нищо не казаха, познати споменаха, че имало някакви колан гащи и детски против херния, но аз така и никъде не намерих. Може би трябва да го запиша на някакъв вид спорт, който да му се укпепят коремните мускули и аз не знам. Но искрено се надявам вече да не посещаваме болници.

но все пак се посъветвай и със специалист:)

препоръчвам ти плуване-там мускулите се натоварват равномерно и по принцип е най-полезния спорт.

И аз мисля плуване, дано да се научи и да му хареса:)