Самотата е мрежа за паяци,

верига на възели вързана,

катафалка по стръмното блъсната,

ръжен, с който разравят се спомени.

Самотата е камък в обувката,

хищник, който плътта ти разрига,

тумор, бавно съсирващ кръвта ти

и клеймо, което жигосва поименно.